Голяма шумотевица вдигнаха няколко селски кметове от община Пазарджик. Обещаха на хората, че прасетата няма да се колят. Даже и протести организираха.
Какво се случи накрая?
С подвити опашки се върнаха на село и тръгнаха от къща на къща да убеждават съселяните си да си изколят животните. Гледаха в очите същите хора и ги караха да правят обратното на това, в което се кълняха.
Защо бе, драги селски кметове се вкарахте в този филм? Всички сме на ясно, че не смеете да кихнете без разрешението на общинския кмет – Тодор Попов, камо ли протести да правите. Всичко това беше дирижирано от Общината.
Сега кой излъга?
Вие ли излъгахте съселяните си, че животните им няма да се колят или вас ви излъга Тодор Попов? Или всички заедно бяхте употребени, за да си направи той един политически Пи Ар пред централната власт в навечерието на задаващите се избори …
Точно тия маймунджулъци подкопаха доверието към него, както от страна на властта, така и от страна на обикновените хора, защото осъзнаха, че кметът е готов да жертва всеки и всичко в името на това да се задържи на власт още един мандат. А за хората кой да мисли? За тия – обикновените хора по селата, за които отглеждането на домашни животни е жизнено важно?
Изгубихме ценно време да слушаме обещания, които не се спазват.
Драмите на Тодор Попов и селските кметове не са важни. Важният въпрос е какво може да направи наистина Общината, за да помогне на хората? Не митинги и празни приказки, а нещо конкретно: Дали да осигури за всяко селско домакинство по едно малко животно за отглеждане през пролетта; Дали да отпусне допълнителни средства за обеззаразяване; Дали да организира програми за обучение на стопаните как да се предпазват. Каквото и да е, само да е конкретно, защото на хората им писна от кметове, които не си държат на думата и си гледат само собствения интерес.
