Атанас Николов е един от жителите на Пазарджик, който е избрал да остане в родния град, да бъде със семейството си, да развива своя бизнес и да вярва, че тук има бъдеще.
Разкажете ни малко повече за себе си – професията, семейството, свободното време?
По професия съм технолог на полимерни изделия, но животът ме отведе в друга посока и не съм практикувал. В момента се занимавам с дейност, която ме вдъхновява – собствен магазин, специализиран в продажбата и изработката на ножове за хранително-вкусовата промишленост, лов и туризъм. Става дума за занаятчийска изработка, в която влагам много труд и внимание към детайла. Имам семейство, което обичам и ценя, но голяма част от времето ми е посветено на работата, която често съчетавам с пътувания из страната.
Какви принципи Ви водят в живота?
Винаги съм се водил от християнските добродетели и честните отношения с хората около мен. За мен най-важно е да съм открит – без лъжи и измама. Това са основи, върху които градя връзките си – лични и професионални.
Пазарджик е град, който много хора напускат – защо Вие избрахте да останете и да свържете живота си именно с това място?
И аз съм живял кратко време извън града, но Пазарджик е моето родно място. Обичам го. Вярвам, че има потенциал да се развива във възходяща линия. Големият проблем не е само тук – това е общонационален въпрос. Централизацията към София, Пловдив и други големи градове отнема възможности от по-малките населени места. Това бягство, причинено от слабото икономическо развитие на страната, засяга пряко и Пазарджик.
Кои са най-сериозните проблеми, които според Вас спъват развитието на града днес?
Най-сериозният проблем е икономически. Страната ни развива икономика с ниска добавена стойност. Разчитаме основно на производство на второстепенни и третостепенни компоненти за по-развити икономики в ЕС. Това пречи на стабилния икономически растеж и се отразява пряко на възможностите в град като Пазарджик.
А има ли нереализирани възможности, които виждате тук?
Вярвам, че градът има натрупан опит в сектори, свързани със селското стопанство и леката промишленост. Това са направления, в които може да се търси устойчиво развитие. За по-тежка индустрия въпросът стои на национално ниво, но и тук има какво да се направи – стига да се вложи мисъл и да има целенасочени усилия.
