Водачът на листата на “Демократична България” в Пазарджик Антоанета Цонева пое ангажимент да съдейства за запазването на уникалното производство на килими в село Костандово, което прославя страната ни по целия свят.
Днес тя и втората в листата – адвокат Александра Стеркова, посетиха известния цех за ръчна изработка на персийски килими “Хемус”, който от дълги години се опитва да запази един традиционен, но изчезващ занаят.
Срещата съвпадна с с десетата годишнина от срещата на собствениците – баща, дъщеря и син (Нино, Надежда и Тодор Парпулови) с принц Чарлз. От години кралското британско семейство се радва и показва на поне 5000 посетители на ден килим от Костандово.
“Талантът на хората тук е неописуем. След изборите със сигурност ще се върнем, за да обсъдим как това уникално за България производство да бъде запазено и развито”, заяви Антоанета Цонева.
Думата цех едва ли е най-подходяща за място, в което се раждат произведения на изкуството. То е по-скоро ателие, в което собствениците заедно с 25 сръчни жени създават неповторими килими. “Всяка жена вгражда част от себе си духа си, затова килимите са уникални”, каза собственикът Нино Парпулов.
Пазарът им е по целия свят – исторически гради, замъци и музеи, но изработката е изискваща и времеемка. Един килим се тъче два месеца, а по-големите може да отнемат и година. С годините обаче занаятът замира. От 14 цеха и 1116 работнички преди години днес цехът е е един, а 25-те работнички са в предпенсионна възраст.
Най-големият проблем е обучението на нови хора, което отнема три години. През това време получават заплащане, без да са готови за пълноценно производство, споделя Надежда Парпулова. “Едва след третата година можем да им се доверим напълно. Имаме нужда държавата да обърне внимание на това производство, защото сме последните в България”, разказа тя.
Антоанета Цонева обеща, че ще обърне специално внимание и на програмите за обучение, които ще спомогнат за предаването на уменията през поколенията.
“Абсолютно без никакви условности трябва да се намери начин да се регулира обучението на жените, за да може да се съхрани този занаят. Те разполагат с изключително ноу-хау, което е част от културното наследство на България”, добави тя.
